Коридорите не представляваха нещо особено. Бяха с лакиран дъсчен под, който, с течение на времето, бе започнал да скърца измъчено под най-малката тежест и чийто лак се бе изтрил до почти неузнаваемост. Стените, на своя страна, изглеждаха като нови бели, чисти, измазани. Коридорите бяха изпълнени със смях и разгорещени разговори през почивките, но започнеха ли отново занятията, шума се снишаваше до едно-две ехтения, идващи от стаите. В случаите, в които коридорите бяха в най-крайните части на сградата, бяха отворени и подобни на веранди, позволявайки изглед навън и възможността за глътка свеж въздух, след дълъг и изморителен час.
Индекс 
